Очни заболявания: често задавани въпроси

При миопията окото вижда замъглено предметите на далечно разстояние, а при хиперметропията окото фокусира светлината зад ретината; особено близките предмети изглеждат замъглени, а с увеличаване на диоптъра се замъгляват и далечните. И двете състояния се дължат на неспособността на окото да фокусира правилно светлината.

Астигматизмът възниква, когато роговицата или лещата на окото не са правилно извити. Поради това светлината не се фокусира правилно върху ретината и образите изглеждат замъглени или изкривени. За лечение на астигматизма могат да се използват очила, лещи или лазерна операция.

Страбизмът е състояние, при което двете очи не са успоредни. Докато едното око гледа право напред, другото може да се отклонява в различни посоки. Страбизмът може да се лекува с очила, упражнения или хирургична интервенция.

Пресбиопията е очно заболяване, което затруднява зрението на близо в резултат на свързаната с възрастта загуба на еластичност на лещата на окото. Обикновено започва да се проявява след 40-годишна възраст.

Глаукомата е заболяване, при което зрителният нерв се уврежда от високото налягане в окото, което може да доведе до загуба на зрение. Ранната диагноза е важна, тъй като глаукомата обикновено се развива бавно и без лечение може да доведе до трайна загуба на зрение.

Сухото око се характеризира със симптоми като парене, смъдене, сърбеж, зачервяване и замъглено зрение. Лечението може да се провежда с капки изкуствени сълзи или с лекарства, които увеличават производството на сълзи.

Мушиците пред очите представляват зрително възприятие на малки частици, които се движат в окото. Повечето мушици са безвредни и не се нуждаят от лечение; витреолиза се обмисля само в подбрани случаи. Внезапното увеличаване на мушиците или появата на светкавици пред очите изисква спешен очен преглед.

Нощната слепота представлява затруднено виждане в тъмното или при слаба светлина. Обикновено се дължи на това, че окото трудно се адаптира към светлината. Лечението зависи от основната причина: причини като недостиг на витамин A или катаракта могат да се лекуват, докато наследствени заболявания като пигментния ретинит нямат окончателно лечение.

Алергичният конюнктивит е алергична реакция, която засяга бялата част на окото и причинява симптоми като сърбеж, зачервяване и сълзене. За лечение могат да се използват антихистаминови капки за очи или лекарства.

Оплаквания като изтръпване, болка, смъдене, парене, прекомерно сълзене, секрет, сърбеж, присвиване на очите, стесняване на зрителното поле и загуба на зрение могат да бъдат симптоми на зрителни проблеми.

Ако структурата на окото на пациента е подходяща, с метода iLASIK могат да се лекуват миопия до 10 диоптъра и астигматизъм и хиперметропия до 5 диоптъра.

Не, алергичният конюнктивит не е заразен. Той възниква в резултат на алергична реакция и не се причинява от микроби.

Офталмологът поставя диагнозата, като изслушва симптомите на пациента и извършва очен преглед. При тежки случаи могат да се направят алергологични тестове.

Избягването на алергените, неизлизането навън в дни с висока концентрация на цветен прашец, редовната хигиена на очите и носенето на слънчеви очила могат да намалят риска от алергичен конюнктивит.

При лечението се използват антихистаминови капки, мастоцитни стабилизатори, изкуствени сълзи, а в някои случаи и лекарства, съдържащи стероиди. Изборът на лекарство зависи от преценката на лекаря.

Да, той може да бъде често срещан и при деца, особено поради сезонни алергии. Чувствителността към алергени при децата обикновено започва в ранна възраст.

Ако не се лекува, в очите може да има продължителен дискомфорт, раздразнение поради сърбежа и риск от увреждане на роговицата. Освен това рискът от инфекция на повърхността на окото може да се увеличи. Затова лечението не бива да се пренебрегва.

Мързеливото око обикновено се диагностицира по време на очен преглед. Особено при децата цялостните очни прегледи в ранна възраст са важни за диагнозата.

Да, то може да се лекува, ако бъде открито рано. Възможностите за лечение могат да включват залепване на окото, очила, лекарства, зрителна терапия или операция. Лечението обикновено е по-ефективно в по-ранна възраст.

Лечението на мързеливото око е най-ефективно преди 7-8-годишна възраст; то може да се опита и при по-големи деца.

Да, мързеливо око може да се появи и на двете очи. Обикновено обаче едното око е засегнато повече от другото.

Лечението на мързеливото око обикновено не изисква операция. Ако обаче има основни причини като страбизъм или катаракта, може да се наложи хирургична интервенция.

При лечението със залепване по-силното око се затваря и по-слабото око се принуждава да работи повече. Това помага да се засилят сигналите, които достигат до мозъка от по-слабото око.

Ако не се лекува, мързеливото око може да доведе до трайна загуба на зрение. Освен това могат да възникнат проблеми като нарушено възприемане на дълбочината, понижено качество на живот и загуба на функционално зрение. Затова ранната диагноза и лечението са много важни.

Глаукомата се диагностицира от офталмолог чрез измерване на вътреочното налягане, оценка на зрителния нерв и изследване на зрителното поле.

Глаукомата е прогресиращо увреждане на зрителния нерв; най-важният рисков фактор е повишеното вътреочно налягане, причинено от недостатъчно оттичане на течността в окото. Рискови фактори като генетични фактори, възраст, продължителна употреба на стероиди и травми на окото могат да увеличат риска от глаукома.

Нелекуваната глаукома с времето води до загуба на зрението и може да причини трайна слепота.

При ранна диагноза лечението може да спре или да забави напредването на глаукомата. Ранната намеса може да предотврати загубата на зрение.

Офталмологът диагностицира сухото око с методи като теста на Ширмер или изследване на повърхността на окото. Тези тестове измерват количеството и качеството на сълзите.

Симптомите на сухото око могат да бъдат овладени. Лечението може да включва капки сълзи, гел, топли компреси върху клепачите или промени в начина на живот.

Капките изкуствени сълзи са най-често използваното лечение. При по-тежки случаи могат да се използват и противовъзпалителни капки по лекарско предписание.

Избягването на продължително гледане в компютърния екран, честото мигане, използването на овлажнители на въздуха и пиенето на достатъчно вода могат да облекчат сухото око.

Сухото око обикновено не причинява слепота. Ако не се лекува обаче, рискът от увреждане на повърхността на окото и от инфекция може да се увеличи.

Да, но контактните лещи може да се носят трудно. Офталмологът може да препоръча специално създадени овлажняващи лещи.

Използването на капки изкуствени сълзи, храни, съдържащи омега-3, топли компреси, масажи на околоочната област и овлажнители на въздуха в помещенията могат да облекчат симптомите на сухото око.

Миопията е зрително нарушение, при което окото не може да фокусира правилно светлината, поради което предметите на далече изглеждат замъглени. Това състояние възниква, когато поради формата на окото светлината се фокусира пред ретината.

Хиперметропията е зрително нарушение, при което окото не може да фокусира правилно светлината, поради което предметите на близко разстояние изглеждат замъглени. При това състояние светлината се фокусира зад ретината, което затруднява виждането на близо. С увеличаването на диоптъра и зрението на далече се замъглява.

За коригиране на миопията или хиперметропията без хирургична намеса е необходимо носенето на очила или контактни лещи. Тъй като тези зрителни дефекти се дължат на отклонения във формата или пречупващата сила на окото, извън хирургичната намеса (например лазерно лечение) тези проблеми се коригират временно с очила или контактни лещи. Тези методи на лечение обаче не осигуряват трайно решение.

В някои случаи нистагъмът може да е временен (например при прием на алкохол или определени лекарства). Нистагъмът, причинен от вродени или неврологични нарушения, обаче обикновено е постоянен.

Треперенето на очите обикновено е симптом на заболяване. За да се диагностицира основната причина, трябва да се извършат подробен преглед и изследвания.

Да, треперенето на очите често води до проблеми със зрението. То може да предизвика замъглено или неясно възприемане на образите.

Лечението зависи от основната причина. Симптомите могат да бъдат облекчени с очила, контактни лещи, призматични лещи, лекарства или хирургични методи. При неврологични причини се изготвя подходящ план за лечение.

Стресът обикновено не предизвиква нистагъм сам по себе си, въпреки че може да направи съществуващия нистагъм по-забележим. Потрепването на клепача, което често съпътства стреса и липсата на сън, е различно, безобидно състояние, наречено миокимия. Постоянният нистагъм обикновено е резултат от по-сериозна основна причина.

Потрепването на окото може да се дължи на стрес, умора, консумация на кофеин, сухо око, алергии, недоспиване или продължително време пред екрана. Рядко то може да бъде симптом на нарушения на нервната система.

В повечето случаи потрепването на окото е безобидно и отминава от само себе си. Ако обаче продължава дълго или е придружено от други неврологични симптоми, трябва да се консултирате с лекар.

Да, стресът е една от най-честите причини за потрепване на окото. Техниките за релаксация и справянето със стреса могат да намалят потрепването.

Достатъчният сън, намаляването на консумацията на кофеин, ограничаването на времето пред екрана, използването на капки изкуствени сълзи при сухо око и намаляването на стреса могат да помогнат за предотвратяване на потрепването на окото.

Ако потрепването продължава повече от няколко седмици, засяга всички мускули на лицето, кара клепачите да се затварят напълно или е придружено от други неврологични симптоми, трябва да се консултирате с лекар.

Дефицитът на витамини като B12 и D и на минерали като магнезия може да доведе до потрепване на окото. Балансираното хранене и при необходимост приемът на хранителни добавки могат да предотвратят това състояние.

Пресбиопията обикновено започва около 40-годишна възраст и може да се влошава с напредване на възрастта.

Невъзможността да виждате ясно предметите на близко разстояние, нуждата да присвивате очи при четене и главоболието са симптоми на пресбиопия.

Да, пресбиопията може да се лекува. Тя може да се лекува с очила, контактни лещи или с метода на мултифокалната леща.

Очилата са най-честото решение. След четиридесетгодишна възраст обикновено препоръчваме вътреочна леща (мултифокална или трифокална), за да се възстанови зрението на близо. Съществуват и лазерни методи като Presbyond, но тъй като е доста вероятно диоптърът да се върне в рамките на няколко години, на тази възраст обикновено се предпочита леща. Прегледът определя коя възможност е подходяща за Вас.

Очилата са най-честият и най-простият метод за лечение на пресбиопията. Очилата, които са особено подходящи за хора със затруднено виждане на близко разстояние, осигуряват ясно зрение.

Пресбиопията възниква, когато лещата на окото загуби своята еластичност. С възрастта лещата се втвърдява, което затруднява ясното фокусиране на близко разстояние.

Да. Операция на страбизъм може да се извърши на всяка възраст. При възрастните подравняването на очите може да намали двойното виждане и да подобри външния вид, въпреки че възприятието за дълбочина, което може да се развие в детството, не винаги се постига напълно.

Не. Операцията се извършва върху мускулите на външната повърхност на окото и очната ябълка не се отваря. Подравняването на очите се коригира, като се променя положението или напрежението на тези мускули.

При повечето пациенти една операция е достатъчна; при някои с времето може да се върне леко отклонение и да е необходима допълнителна корекция. При децата продължаването с очила и закриване на окото помага резултатът да се запази.

Най-честият симптом е постоянното или често повтарящо се сълзене на окото. Може да има също корички, оток и зачервяване във вътрешния ъгъл на окото, а понякога и секрет вследствие на инфекция.

Много от вродените запушвания се отварят от само себе си през първата година. Масажът на канала, който Вашият лекар ще Ви покаже, подпомага това; ако каналът не се отвори, може да се извърши сондиране.

Лечението се планира според това къде се намира запушването и каква е причината за него. При трайно запушване може да се извърши операция, която създава нов път за оттичане на сълзите към носа (DCR, дакриоцисториностомия).