Какво е окото и каква е неговата анатомия?

Отговорът на въпроса какво е окото и как е устроено е много важен за здравето на очите. Окото е едно от най-важните сетива, което позволява на живите същества да виждат и да възприемат този свят. То има огромно значение за начина, по който възприемаме заобикалящата ни среда. Познаването на анатомията на окото прави много по-лесно решаването на редица свързани с него проблеми и състояния. Проблемите, засягащи окото, трябва да бъдат установени и да се приложи подходящото лечение. Окото е основната част от изключително сложна система, която прави зрението възможно. Окото се състои общо от три части. Те са:

• Външният слой, който включва роговицата и склерата
• Средният (съдов или увеален) слой, който включва ириса, цилиарното тяло и хориоидеята
• Вътрешният слой, който включва ретината

Благодарение на връзката между тези три слоя светлината се пречупва през тези части на окото и се пренася до мозъка. Части като зрителните нерви, ириса, роговицата и ретината заемат изключително важно място в анатомията на окото. Проблем дори в една от тях може да доведе до затруднения със зрението. За да се опази здравето на очите и да се установят очните заболявания, тази структура трябва да бъде разбрана. Въпреки че анатомията на окото е изключително сложна, тя е структура, която може да бъде разбрана. Благодарение на развитието на технологиите и науката днес много от възникващите в нея проблеми могат да бъдат решени. Редовните контролни прегледи са от съществено значение за опазването на здравето на очите, за да могат състоянията, които изискват ранно откриване, да бъдат установени при рутинните прегледи.

Ползите от познаването на анатомията на окото

Ползите от познаването на анатомията на окото са изключително важни в медицината. Разбирането на устройството на окото е важно за лечението на глаукома, катаракта и други проблеми със зрението. Сред най-честите проблеми със зрението днес са миопията, хиперметропията и астигматизмът. Причината за затрудненото виждане на далече, на близо и на средно разстояние обикновено е дължината на очната ябълка или кривината на роговицата. Ако анатомията на окото не беше разбрана, намирането на решения за тези проблеми щеше да е много трудно. По същия начин поставянето на вътреочни лещи, лечението на катаракта и лечението на други проблеми със зрението са станали възможни благодарение на познанията за анатомията на окото. Тъй като тази анатомия е известна, лесно се разбира от коя част произтича даден проблем. По същата причина днес лазерните операции се извършват без затруднения. Въпреки че окото се състои от много части, то всъщност представлява едно цяло, а разбирането на частите на това цяло е важно за установяването на проблемите, които възникват в него.

Устройство на окото

Въпросът как е устроено окото е сред най-често задаваните. Окото работи, като възприема светлината около хората и другите живи същества и пренася образите до мозъка. Въпреки че анатомията на окото е сложна, тя е изключително важна. Светлината и образите се формират чрез системата на зрителния нерв и връзката му с другите нерви. Тази светлина се пречупва и се пренася до задната част на окото, а оттам чрез нервите се пренася до мозъка, така че да се осъществи функцията на зрението. В анатомията на окото участват много структури. Те са важни и ако не са здрави, могат да възникнат сериозни проблеми със зрението.

Роговица

Роговицата е прозрачната структура, която образува външния слой. Тя има собствена кривина и е разположена пред структурите в средната част, като лещата и ириса. Тя е като защитен слой в предната част на окото. Роговицата се състои от много слоеве. Здравата роговица позволява светлината да се пречупва правилно, което осигурява остро и ясно зрение. Това е първото място, до което достига светлината в процеса на зрението. Роговицата е прозрачна, защото не съдържа кръвоносни съдове. Липсата на кръвоносни съдове в тази част поддържа роговицата прозрачна. Благодарение на безсъдовата си и прозрачна структура роговицата позволява на светлината да преминава безпрепятствено към слоевете в окото. Благодарение на нервите, чувствителни към външни дразнители, се задейства рефлексът на мигане. Бистрата водниста течност (вътреочна течност), която изпълва предната камера между роговицата и ириса и задната камера между ириса и лещата, се произвежда в цилиарното тяло и се оттича през Шлемовия канал, като балансира налягането в окото. Ако този отток бъде нарушен, може да се развие глаукома.

Зеница и ирис

Ирисът е оцветената част на окото. Той е разположен около зеницата. Зеницата се разширява и стеснява според количеството светлина и това става чрез ириса. Зеницата определя количеството светлина, което преминава през нея. Например когато в окото Ви се насочи светлина, зениците се стесняват и преминава по-малко светлина, което осигурява по-ясен образ при силна светлина. При слаба светлина обаче зениците се разширяват, за да се вижда повече и да се събира повече светлина. Зеницата и ирисът работят заедно, така че светлината да постъпва в окото по контролиран начин. Цилиарният мускул, разположен в цилиарното тяло зад ириса, променя кривината на лещата, като отпуска и обтяга зонуларните влакна. Този механизъм ни позволява да фокусираме ясно на близо и на далече и е известен като акомодация.

Леща

Лещата е сред най-важните части, за които се сещаме, когато става дума за анатомията на окото. Тя е разположена непосредствено зад ириса и пред стъкловидното тяло. Тя е важна структура, която се намира между ириса и стъкловидното тяло. Прозрачна е и позволява да се формира остър и ясен образ. Гелообразното стъкловидно тяло, което изпълва пространството между лещата и ретината, поддържа формата на очната ябълка и подкрепя ретината отзад. Когато с възрастта се втечнява, то може да предизвика мушици пред очите.

Ретина

Ретината се намира в задната част на окото. Тя е една от основните части на функцията на зрението, която се осъществява, когато светлината навлезе в окото. Светлината, проектирана от лещата, се пренася до клетките в ретината. Ретината е многослойна структура, изградена от фоторецептори (пръчици и колбички), интерневрони и ганглийни клетки. Тя позволява детайлите да се възприемат по-лесно, така че да се осигури добро зрение. Макулата и фовеята в самия център на ретината са зоната, в която са съсредоточени колбичките, и осигуряват цветното зрение и високата разделителна способност. Дискът на зрителния нерв, зоната на ретината, която не съдържа фоторецептори, е мястото, където излизат нервните влакна; образът, който попада там, не се възприема от мозъка: това е т.нар. сляпо петно.

Зрителни нерви

От всяко око излиза по един зрителен нерв. Той пренася до мозъка зрителната информация, превърната в електрически сигнали в ретината. Зрителният нерв напуска задния полюс на окото при диска на зрителния нерв и се простира към зрителния център на мозъка. В анатомията на окото зрителните нерви се намират в задната част. Като започват от задната част на окото, те достигат до зрителния дял на мозъка и позволяват пренасянето на зрителните сигнали. Освен тези части, другите части на окото са:

• Склера: бялата част на окото. Тя защитава окото, плътна и здрава е.
• Очни мускули: мускулите, които позволяват на очите да се движат.
• Слъзни жлези: очите са структури, които трябва да бъдат постоянно овлажнени, и слъзните жлези ги поддържат такива. Когато в окото попадне чуждо тяло, те активно улесняват отстраняването му. Слъзният филм се състои от три слоя: мастният слой от мейбомиевите жлези ограничава изпарението, водният слой почиства роговицата, а муциновият слой разпределя сълзите равномерно по повърхността на роговицата.
• Конюнктива: тънката лигавица, която покрива вътрешната повърхност на клепачите и предната повърхност на склерата и овлажнява окото. Тя не покрива роговицата. Това е вътрешната част на клепача, която поддържа окото влажно и защитено.
• Клепачи: те защитават окото чрез миглите и кожата.

Какви видове очи има?