Какво е болест на Бехчет?

Болестта на Бехчет е описана през 1937 г. от проф. д-р Хулуси Бехчет (Hulusi Behçet), лекаря, който пръв я установява, и затова е известна с неговото фамилно име. Въпреки че причината ѝ не е напълно изяснена, активна роля играят автоинфламаторният васкулит и генетичното предразположение, свързано с HLA-B51, а самото заболяване засяга много органи. Симптомите обикновено са язви в устата, генитални язви, болки в ставите, възпаление на кръвоносните съдове, засягане на централната нервна система, както и очни и кожни проблеми. Симптомите ѝ непрекъснато се повтарят. С напредването на заболяването то води до различни здравословни проблеми в сърцето, кръвоносните съдове, белите дробове, ставите, храносмилателната система, бъбреците и нервната система. Болестта на Бехчет е едно от хроничните заболявания. Затова тя се появява отново от време на време и преминава през периоди на обостряне, а в други периоди симптомите могат и да отслабнат. Тя се установява често в Турция, в средиземноморските страни и в Япония. Болестта на Бехчет се появява и се установява най-често при хора на възраст между двадесет и четиридесет години. Тъй като се среща по-често сред по-младото население, при децата и възрастните хора се наблюдава по-рядко.

Какво причинява болестта на Бехчет?

Не е възможно да се посочи ясна причина в отговор на въпроса какво причинява болестта на Бехчет. И генетичните, и факторите на околната среда водят до нейното повторение. Причината за появата ѝ може да се опише като това, че организмът започва война срещу собствените си тъкани, така че на определени места се появяват лезии. Обикновено вероятността тя да се появи е по-голяма при хората, които носят генния регион HLA-B51. Наред с генетичните фактори, появата ѝ могат да предизвикат и различни прекарани заболявания и инфекции. При инфекциозни заболявания с бактериален или вирусен произход вероятността тя да се появи е по-голяма, ако човекът има и генетично предразположение. Болестта на Бехчет се среща и при двата пола, но е по-честа при мъжете и при тях има склонност да протича по-тежко. Симптомите обикновено започват между двадесет и четиридесет годишна възраст.

Какви са симптомите на болестта на Бехчет?

Симптомите на болестта на Бехчет обикновено се появяват между двадесет и четиридесет годишна възраст, тоест в зряла възраст. Заболяването има повече от един симптом и може да се обостря в определени периоди и да отслабва в други. Симптомите му могат да се изброят по следния начин:

• Афтозни и генитални лезии

Болезнените язви, които се появяват в устата, са сред най-често срещаните симптоми. Обикновено приличат на херпес. В първия стадий се образуват като надигнат участък, а след това се превръщат в болезнени язви, тоест рани. Тези язви обикновено заздравяват в рамките на една до три седмици. Могат да се проявят в области като бузите, небцето, венците, устните и сливиците, като при повечето пациенти заздравяват, без да оставят следа. Гениталните лезии, подобно на язвите в устата, са сред най-често срещаните симптоми. Склонността им да се повтарят е много висока. За разлика от язвите в устата обаче те не заздравяват, без да оставят следа: при около седемдесет процента от пациентите лезията има склонност да заздравява с белег. Гениталните лезии се появяват в гениталната област, най-често по скротума при мъжете и по вулвата при жените.

• Кожни симптоми

При болестта на Бехчет обикновено се образуват болезнени при допир рани, които са червени и надигнати над кожата. При някои хора се появяват и пъпчици, което затруднява разграничаването им от акне.

• Мускулно-скелетни симптоми

Те обикновено се проявяват като възпаление на ставите. Симптоми от страна на мускулно-скелетната система се установяват при половината от всички пациенти с болест на Бехчет. Могат да се проявят преди всичко в коленете, както и в китките, глезените и лакътните стави.

• Очни симптоми

Болестта на Бехчет може да причини увеит (възпаление на средния слой на окото) и възпаление на кръвоносните съдове на ретината (ретинален васкулит). Може да има зачервяване, болка, чувствителност към светлина, замъглено зрение или мушици пред очите, като често са засегнати и двете очи. Тъй като повтарящите се пристъпи могат да доведат до трайна загуба на зрението, всеки с диагноза болест на Бехчет се нуждае от редовни очни прегледи, дори без симптоми. Лечението при засягане на очите се планира съвместно от офталмолог и ревматолог; по време на пристъп се използват стероидни капки за очи и при нужда лекарства, които регулират имунната система.

Как се диагностицира болестта на Бехчет?

Болестта на Бехчет се диагностицира клинично. За нея няма окончателен лабораторен тест, затова диагнозата се поставя въз основа на находките. Тъй като симптомите ѝ обикновено са същите като на други заболявания, поставянето на диагноза отнема време. По време на диагностиката може да се назначат рентгенологични изследвания и компютърна томография, за да се установи дали има увреждане на органите или симптоми, които ги засягат. Обикновено се проучва и медицинската история на пациента, като се очаква язвите в устата (афтите) да са се появили поне три пъти в рамките на дванадесет месеца.

Как се лекува болестта на Бехчет?

След като болестта на Бехчет бъде диагностицирана, започва лечението. За лечението на болестта на Бехчет обаче няма специфичен метод, като основната причина е, че подлежащата причина все още не е напълно известна. Лечението се планира според симптомите, които човек проявява. При хората с язви в устата обикновено могат да се прилагат антисептични води за уста и кремове, съдържащи кортикостероиди, с цел ефектите от симптомите да се сведат до минимум. Тъй като болестта на Бехчет проявява много симптоми в очите, ставите, имунната система и мускулно-скелетната система, се прилагат различни лечения. Общият план на лечение се различава според органа, който заболяването засяга, и според броя на лезиите, които е причинило. Хората с това заболяване трябва винаги да приемат лекарства под наблюдението на лекар и редовно да провеждат лечението си. Продължителността на приема на лекарства се определя, като се проследява колко дълго продължават обострянията и колко дълго продължават периодите на отслабване на симптомите. Лекарят определя продължителността на лечението според засегнатите органи и хода на заболяването. Приемът на лекарства може да бъде спрян, след като признаците при пациента са отслабнали, но дори след спирането им признаците продължават да се наблюдават от специалисти.

Заразна ли е болестта на Бехчет?

Болестта на Бехчет възниква, когато имунната система не следва нормалния си ход и не разпознава собствените клетки на организма. Затова тя протича по начин, който уврежда собствения организъм на човека, и не може да се предаде от един човек на друг чрез контакт. Болестта на Бехчет не се унаследява пряко, но генетични предразположения като HLA-B51 увеличават риска. Какво е витректомия?